Миналата събота стоях пред хладилната витрина в квартален магазин с кутия кисело мляко в ръка и правех нещо, което правя автоматично от години — гледах цената за литър, не цената на опаковката. И си зададох въпроса, който всички си задаваме: "Защо едно обикновено кисело мляко вече струва толкова?"
Заключението първо, защото това е моят стил: киселото мляко не поскъпва заради една-единствена причина и почти никога заради "алчност" на един участник във веригата. То поскъпва, защото всяко звено по пътя му — от кравата до касата — вече плаща повече за това, което върши. Магазинът е последната спирка, не единственият виновник. Но нека проследим целия път - от фермата до рафта!
Пътят на едно кисело мляко
Когато седнах с числата (и със съпруга ми, който обича таблиците повече от мен), разбих цената на съставните ѝ части. Ето какво открих, подредено по реда, в който всъщност се случва:
1. Фермата и суровото мляко. Първата стъпка е кравата, фуражът, ветеринарните грижи и трудът на фермера. Цената на фуража следва цените на зърното и енергията в световен мащаб — нещо, което нито един бългаски производител не контролира сам.
2. Транспорт и логистика. Млякото трябва да пътува от фермата до мандрата бързо и охладено. Дизелът, поддръжката на хладилните камиони и заплатите на шофьорите се включват тук.
3. Преработка в мандрата. Пастьоризация, ферментация, опаковане — всичко това изисква енергия, вода, работна ръка и оборудване, което трябва редовно да се обновява заради хранителните стандарти.
4. Опаковка. Пластмасата, картонът и капачките също имат собствена ценова история, свързана с петролните продукти и целулозата.
5. Студена верига. Хладилните складове и камиони, които пазят продукта студен от мандрата до магазина, не са безплатни. Както обичам да казвам — "някой плаща за студената верига, и в крайна сметка това сме всички ние."
6. Данъци. ДДС от 20% се начислява върху крайната цена. Това не е решение на производителя или на търговеца — то е фиксирано от държавата.
7. Търговски марж. Едва тук се появява магазинът. Той поема разходите за наем, ток, персонал, разваляне на стоката (да, млечните продукти се развалят и това е реален разход) и си запазва малка надценка.
Кое контролира търговецът и кое — не
Тук е мястото, където повечето разговори за цените се объркват, затова обичам да го подчертавам ясно.
Търговецът контролира:
промоциите и намаленията
какви марки и разфасовки предлага
как подрежда и организира магазина
собствената си ценова стратегия в рамките на пазара
Търговецът НЕ контролира:
цената на фуража и суровото мляко
горивото за транспорт
ДДС и акцизите
енергийните разходи на мандрата
регулаторните изисквания за хранителна безопасност
валутните колебания при внос на опаковъчни материали
Когато видя новина, която обвинява само магазина за по-скъпото кисело мляко, първият ми въпрос е: "А какво стана със суровото мляко, горивото и енергията през същия период?" Почти винаги те са се покачили успоредно, а понякога дори повече.
Защо маржът не е равен на печалба
Тук майките в кухнята обикновено ме прекъсват с логичен въпрос: "Добре, но търговецът все пак печели, нали?"
Да — но маржът, който виждате изписан по телевизията в проценти, не е парите, които остават в джоба на бизнеса. От брутния марж се приспадат наем, заплати на касиерите, ток за хладилниците, загуби от развалена стока и инвестиции в оборудване. Числото, което звучи голямо на екрана, често е много различно от парите, които реално остават.
Как да сравняваме разумно
Когато сравнявам цени между магазини — или дори между държави — никога не гледам само етикета. Гледам:
цена за литър, не цена за опаковка (различните разфасовки лъжат окото)
ДДС нивата във всяка държава — те се различават съществено
датата на сравнението — цените се менят месец за месец
Какво мога да направя аз, като майка с количка
Единичната цена е най-добрият приятел на семейния бюджет. Не цената на опаковката, а цената за 100 грама или за литър. Голямата кофичка от 400 г почти винаги излиза по-евтино на грам от малката от 150 г, но не винаги. Затова проверяваме.
Частните марки (private label) на веригите заслужават внимание. Те предлагат приемливо качество при по-ниска цена, защото спестяват от маркетинг и брандиране. За семейство, което купува кисело мляко четири-пет пъти седмично, разликата от 10–15 цента на кофичка се превръща в 3–4 евро месечно. Не е огромна сума, но е реална.
И още нещо, което рядко се обсъжда: най-евтиното не е най-изгодното, ако се изхвърля. Кофичка, забравена в хладилника и изтекла по срок, е 100% загуба. Опростяването на закуската (по-малко „разнообразие" в хладилника, повече последователност) намалява фирата у дома. А домашната фира е разход, който контролираме изцяло.
Не мога да променя цената на фуража или ДДС. Но мога:
да сравнявам цена за литър, не за опаковка
да следя промоциите без да купувам излишно
да проверявам дали по-евтината марка наистина е по-евтина на литър
Ако съседката ти не може да обясни тази статия на съпруга си след като я прочете, значи не съм си свършила работата. Пиши ми въпроси — следващата статия може да е точно за твоя въпрос.