Тази фраза я чувам навсякъде — на детската площадка, във фейсбук групата на квартала, дори от съседката ми, докато чакахме децата да излязат от футболна тренировка. "Веригите ни ограбват." Изречена е с толкова убеденост, че почти никой не я поставя под въпрос. А аз обичам точно такива изречения — защото зад тях винаги има число, което може да се провери.
Затова една вечер се зарових в публичните финансови отчети на веригите в България, достъпни в Търговския регистър. Седнахме двамата с мъжа ми и ги прегледахме ред по ред.
За наша изненада, отчетите не подкрепят обвинението, че хранителните вериги реализират прекомерни печалби. Нетният марж — това, което реално остава в бизнеса след всички разходи и данъци — е между 2% и 5%. Това е един от най-ниските маржове в цялата икономика, далеч под банковия, телекомуникационния или фармацевтичния сектор. Бизнес моделът на хранителната търговия разчита на обем, не на висока печалба на единица продукт. Но това не означава, че в сектора няма реални проблеми — просто те не се казват "прекомерна печалба".
Брутен марж срещу нетна печалба— защо разликата е толкова голяма
Тук се връщам на нещо, за което вече съм писала — брутният марж не е печалба, а само първата стъпка от сметката. Публичните данни показват брутен марж (разликата между покупна и продажна цена) от порядъка на 20-30%. Звучи впечатляващо на пръв поглед, докато не проследим къде отива останалата част от тези проценти, преди да стигнат до "нетна печалба":
Наеми и поддръжка на магазини — всеки квадратен метър струва пари, независимо дали е зает от кисело мляко или от касова зона.
Заплати на персонала — верига с между 500 и 1500 служители носи сериозна и постоянна разходна тежест всеки месец.
Енергия — хладилници, осветление, климатизация, за които вече съм писала подробно в друга статия.
Логистика — собствен транспорт и складове, които трябва да се поддържат и обновяват.
Фира и загуби — между 1% и 5% от оборота при пресни продукти отива директно на загуба, защото млякото, хлябът и зеленчуците имат кратък живот на рафта.
Маркетинг и промоции — да, самите промоции, за които писах отделно, също имат цена за бизнеса.
Когато извадим всичко това от брутния марж, остава числото, което наистина има значение — нетният марж от 2-5%.
Сравнение с други сектори, за да имаме контекст
Числата сами по себе си не значат много, докато не ги сложим до нещо познато. Ето защо направих малка таблица със съпруга ми, сравнявайки нетния марж на хранителната търговия с други сектори по публични данни:
Хранителна търговия: 2-5% нетен марж
Фармацевтика: 8-12% нетен марж
Телекоми: 10-15% нетен марж
Банки в България: 15-20% нетен марж
Когато видях тази подредба, разбрах защо синът ми, който вече учи основи на икономиката в училище, ми зададе логичен въпрос: "Мамо, защо тогава точно веригите за храна вземат критиката, а не банките?" Честен отговор нямам — освен че храната е нещо, което купуваме буквално всеки ден, а банковата такса се плаща веднъж месечно и по-тихо.
Малка равносметка от моята кухня
Не пиша тази статия, за да защитавам веригите — вече съм казвала, че не съм тук нито да ги браня, нито да ги атакувам. Пиша я, защото "веригите ни ограбват" е удобно изречение, което спестява усилието да разберем истинската структура на проблема. А истинската структура е по-скучна от заглавие, но много по-полезна за семейния бюджет: маржовете не са прекомерни, но конкретни практики си заслужават конкретен, а не общ гняв.
Ако съседката ти не може да обясни тази статия на съпруга си след като я прочете, значи не съм си свършила работата. Пиши ми въпроси — следващата статия може да е точно за твоя.