Съпругът ми отвори сметката за ток миналия месец, вдигна вежди и каза само: "Пак." После, разбира се, отвори електронната таблица. А аз седнах до него с чаша изстинало кафе и си зададох въпроса, който всъщност вълнува всяка кухня: щом токът поскъпва с 3%, дали и хлябът, млякото и месото ще поскъпнат със същите 3%? Или е нещо съвсем различно?
Директният отговор е: не, не поскъпват със същия процент. Енергията е само едно от много стъпала в цената на храната, и колкото по-малко енергия "поглъща" даден продукт по пътя си, толкова по-слабо усеща поскъпването на тока. Но пътят, по който тези 3% стигат до кошницата ни, минава през повече врати, отколкото очакваме.
Къде "живее" токът във веригата на храната
Седнах с числата и проследих къде точно се използва електроенергия, преди продуктът да стигне до рафта:
1. Производство на фермата. Доене на крави с електрическо оборудване, отопление на оранжерии, напояване с помпи, осветление в птицефермите. Тук токът е реален, но не е основният разход.
2. Преработка. Мандри, месопреработвателни предприятия, хлебопекарни — тук енергията е много по-съществена. Пастьоризация, печене, замразяване — всичко това "яде" ток директно.
3. Студена верига. Ето къде токът тежи най-много. Хладилните камиони, хладилните складове и витрините в магазина работят денонощно. Млечни продукти, месо и замразени храни усещат поскъпването на тока много по-силно от, да речем, брашното или ориза.
4. Търговският обект. Осветление, климатизация, хладилни витрини, каси, сървъри за инвентара. Голям магазин е малка електроцентрала сама по себе си.
Защо не всеки продукт поскъпва еднакво
Тук е моментът, в който обичам да разсейвам едно чуто объркване: хората често мислят, че поскъпване на тока с 3% означава автоматично поскъпване на всичко с 3%. Не е така, и ето защо.
Продукти с ниска "енергийна интензивност" (брашно, захар, консерви със дълъг срок на годност) усещат съвсем малка част от поскъпването, защото енергията е малък дял от тяхната крайна цена.
Продукти с висока "енергийна интензивност" (прясно мляко, замразени зеленчуци, месо, риба) усещат повече, защото зависят от непрекъснато охлаждане на всяка стъпка. Там поскъпването ще бъде осезаемо.
Готови храни и хлебни изделия усещат поскъпването и през пещите, и през хладилните витрини едновременно.
Затова, когато видите новина, че токът е поскъпнал с 3%, а после чуете, че киселото мляко е поскъпнало с 1,5%, това не е непременно нелогично — просто енергията е само една съставка от много в неговата цена.
Кое контролираме ние, потребителите, и кое — не
Не контролираме:
цената на тока на едро и енергийния пазар
регулаторните такси, включени в сметката
колко енергия изисква студената верига по закон за хранителна безопасност
Контролираме:
кои продукти купуваме по-често (пресни срещу трайни)
дали пазаруваме по-рядко, но по-обмислено, за да намалим собствените си хладилни и транспортни разходи
дали следим кои категории са по-чувствителни към поскъпване на тока, за да планираме бюджета реалистично
Малък пример от моята кухня
Когато планирам менюто за седмицата, вече мисля и за това кои продукти са "енергийно тежки". Не защото се страхувам от тях, а защото разбирам защо цената им се движи по-рязко при новини за енергийния пазар. Прясното мляко и замразените зеленчуци ще реагират по-бързо на поскъпване на тока, отколкото буркан леща на рафта.
Това не означава да спра да купувам прясно мляко. Означава само, че разбирам защо цената му понякога скача повече, отколкото на консервираните домати до него.
Защо магазинът вдига цената?
Защо магазинът вдига цената, а не защото иска да ни ограби
Тук стигаме до въпроса, който всъщност стои зад всичко останало: щом токът поскъпне, защо просто не остане цената на рафта същата, а магазинът да "поеме" разликата от печалбата си?
Отговорът е прост, макар да не звучи успокояващо: защото самият магазин плаща тока — и то на няколко места едновременно. Той плаща по-скъпа сметка за собствените си хладилни витрини и осветление. Плаща по-висока цена на доставчика, защото и мандрата, и хладилният камион, който докарва стоката, също плащат по-скъпа енергия. С други думи, поскъпването на тока не удря магазина на едно място — то го удря по целия път, преди продуктът изобщо да стигне до рафта, и после отново — докато стои на самия рафт.
Затова, когато токът поскъпне с 3%, магазинът не решава произволно "да качи цената, защото може". Той просто пренася напред разход, който вече е платил на няколко различни места във веригата. Ако не го направи, разликата излиза директно от неговия и без това тънък марж — а с времето това означава по-малко магазини, по-малко конкуренция и в крайна сметка по-лош избор за нас като потребители. Разбирането на тази механика не е защита на търговците — то е просто честен отговор на въпроса "къде отиват парите", вместо удобно обяснение с "алчност", което не издържа на проверка с калкулатор в ръка.