Противно на мнението, което се споделя навсякъде - цената на домата започва да расте далеч преди магазина: при разрушеното напояване, скъпия труд, транспорта и субсидиите, насочени, дали случайно или не, по определени пътеки.
Когато български домат, откъснат на десетки километри от магазина, излиза по-скъп от внесен домат, пътувал стотици или хиляда километра, обяснението рядко е в търговеца. То започва на полето. По данни, цитирани от НСИ, около 90% от напоителните системи в България са разрушени. А според обобщението на Eurostat за 2023 г. България е сред едва шестте държави в ЕС, при които и делът на площите, оборудвани за напояване, и делът на реално напояваните площи са по-ниски спрямо 2010 г. А защо след 2010г всичко започва да се разпада - ще ви разкажем в някой от следващите материали.
Но да се фокусираме върху важната тема тук - цената на храната не се прави само от реколтата. Тя се натрупва от вода, труд, ток, транспорт, организация и политика. Когато една от тези части липсва, останалите поскъпват. При пресните зеленчуци сметката се вижда най-бързо.
Водата липсва, а пазарът не чака
Неполивното земеделие прави зеленчукопроизводството зависимо от времето. Това значи променлив добив, неравномерно качество и по-трудно планиране. Испанският, италианският или френският производител има друго предимство: мащаб и инфраструктура. По данни на Eurostat Италия, Испания и Франция държат общо 66,4 процента от площите в ЕС, оборудвани за напояване, и 64,7 процента от реално напояваните площи.
Числото само по себе си не казва много, но на практика то означава следното: там производителят по-често може да обещае количество и срок. Търговията купува точно това. Магазинът не плаща за патриотизъм, а за сигурна доставка във вторник, в четвъртък и следващата седмица. Защото когато брошурата излезе, потребителят очаква да получи обещаното.
Има и още един детайл. Дори на равнище ЕС разликата между „има инфраструктура“ и „ползва се вода“ е голяма. През 2023 г. 9,6 процента от използваната земеделска площ в ЕС е била оборудвана за напояване, но реално напояваната площ е 6,5 процента, отново според Eurostat. Тоест и в Европа самото наличие на съоръжения не гарантира поливане. В България проблемът е по-дълбок, защото тенденцията е надолу спрямо 2010 г.
По-евтино на полето не значи по-евтино в магазина
Тук обикновено се появява популярното възражение: щом фермерът получава по-малко, защо етикетът не пада. Данните показват защо връзката не е механична. През третото тримесечие на 2023 г. средните цени на земеделската продукция на изхода от стопанството в България са спаднали с 9 процента спрямо предходния период, според данните в изследователския обзор. Това не е автоматичен билет към по-евтина храна.
Причината е проста. Между нивата и рафта стоят разходи, които не поевтиняват заедно с изкупната цена. По данни на Института за пазарна икономика, цитирани в изходния текст, производствените цени в хранителната промишленост са нараснали с 68,3 процента в периода 2021–2026 г., а в преработващата индустрия с 54,2 процента. Разходите за електроенергия растат със 7 процента годишно, транспортните услуги с 47,3 процента, а средната работна заплата се е повишила с 88,5 процента за пет години. Има значение и дали правителството подпомага бизнеса с таван на цената тока, или не.
Това са разходи, които влизат във всеки килограм домати, краставици или пипер. Ако фермерът продаде по-евтино, но добивът е слаб, част от ефекта се изяжда още преди стоката да стигне до камиона. После идват сортиране, опаковка, охлаждане, превоз, бракуване на развалена стока, заплати в склада и в магазина. Затова спорът „защо не падна цената“ често пропуска половината сметка.
Експертните оценки., включени в проучването, казват същото с други думи: растящите производствени разходи свиват маржовете на фермерите и ограничават инвестициите. Когато това се случи, вътрешното предлагане отслабва. А слабата местна продукция рядко води до спокойни цени.
Субсидиите и раздробеността правят проблема по-скъп
Водата е само първата спирачка. Втората е начинът, по който се разпределя подкрепата. Според данните значителна част от европейските субсидии по площ облагодетелства едрото зърнопроизводство, докато по-трудоемките сектори остават по-слабо финансирани. Това са именно зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството. Сектори, при които после вносът запълва празнината.
Тук има неприятна ирония. Страната подпомага по-щедро онова, което и без това произвежда и изнася по-лесно, а остава по-слаба там, където домакинствата усещат дефицита най-пряко. Когато към това се добавят фиктивни стопанства и деклариран, но несъществуващ добитък, публичният ресурс се разрежда още повече. Реалният производител плаща цената два пъти: веднъж през недостига на подкрепа и втори път през пазара.
Третата спирачка е раздробеността. Малки количества значат слаб пазарен глас. Без коопериране няма добри договори с веригите, няма ефективна логистика, няма постоянен обем. В страни като Франция, Нидерландия и Дания това се решава чрез сдружаване. В България след разпада на старите структури модерните кооперативи така и не станаха масова практика.
Затова и обвинението, че последната брънка във веригата „граби“, често пропуска предишните пет и така цялата тежест и ярост остава на касата в магазина, а всъщност далеч не там е нейното място. Ако стоката идва малко, неравномерно и скъпо от полето, магазинът не може да я превърне в евтина с добра воля. Може само да работи върху собствените си разходи и върху оборота. Математиката е по-скучна от телевизионния спор, но е по-полезна.
Какво би променило цената преди рафта
Решенията са известни от години. Възстановяване на напоителните системи. По-честно и по-ефективно разпределение на субсидиите. Реален контрол срещу фиктивни стопанства. Подкрепа за сдружаване, складове, хладилна логистика и пазарна инфраструктура. По-ясна енергийна рамка за производителите. И мерки за недостига на работна ръка, който отново е посочван от експерти като сериозно ограничение.
Има и опит за корекция. През 2023 г. Европейската комисия одобри трето изменение на стратегическия план на България за земеделието за периода 2023–2027 г. Целта е повече конкурентоспособност и по-малка административна тежест. Това е полезно. Само че административната промяна не полива нива.
Технологиите също влизат в разговора, но с уговорка. В данните се цитират общи оценки, че системи с машинно обучение и сензори могат да намалят разхода на вода с 15 процента, да повишат добивите с 20 процента или да свалят водната нужда с до 25 процента спрямо традиционни подходи. Това са ориентири, не доказани български резултати. Полезни са като посока, не като готово оправдание, че проблемът вече е решен.
Докато водата липсва, трудът поскъпва, а подкрепата се разпилява, българският домат ще носи в цената си повече държавен провал, отколкото търговска алчност. Етикетът в магазина просто събира сметката. И когато доматът от близката оранжерия излезе по-скъп от внесения, това не е загадка. Това е цената на земеделие, оставено да се моли за дъжд в 2026 г.