Спорът за цените още се върти около доматите, но данните на НСИ сочат другаде: храните поскъпват по-бавно, а услугите натискат бюджета по-силно.
<p>Спорът за инфлацията в България още се снима в супермаркета. Данните за 2026 г. показват друго. През май годишната инфлация достига 6,9 на сто по НСИ, но храните поскъпват с 4,4 на сто, докато услугите растат с 10,1 на сто според данните, обобщени в изследователския преглед. С други думи, доматът вече не е най-точният символ на проблема.</p>
<p>Това има значение сега, защото разговорът за цените лесно тръгва в грешната посока. Когато вниманието остава само върху касовата бележка от магазина, се изпуска по-голямата сметка: ремонтът у дома, транспортът, обучението, храненето навън, услугите, които трудно се внасят и още по-трудно поевтиняват. Именно там натискът върху семейния бюджет често е по-упорит.</p>
<h2>Храната тежи най-много в усещането, но не води ръста</h2>
<p>Причината супермаркетът да доминира в разговора е проста. Храните и безалкохолните напитки имат най-голяма тежест в потребителската кошница — 32 на сто според данните в прегледа. Жилище и комунални услуги са 17 на сто, транспортът е 9 на сто. Когато най-голямата кошница поскъпне дори умерено, това се усеща всеки ден и остава в паметта.</p>
<p>Но усещането и измерването не са едно и също. През май 2026 г. храните поскъпват с 4,4 на сто на годишна база, под общата инфлация от 6,9 на сто. През юни охлаждането става още по-видимо: общата инфлация пада до 5,6 на сто, месечната промяна на потребителските цени е минус 0,8 на сто, а храните и безалкохолните напитки се забавят до 2,5 на сто.</p>
<p>Числото изглежда сухо, докато не се преведе на битов език. Ако едно домакинство следи най-вече колко струват хлябът, олиото и сиренето, то ще забележи всяко движение веднага. Ако същото домакинство плаща по-скъпо за курс, за ремонт, за ресторант или за нощувка, ударът идва по-рядко, но често е по-силен в левове.</p>
<h2>Услугите поскъпват по-бързо, защото са труд</h2>
<p>Тук е същината. Услугите са по-трудни за внос и по-зависими от местния пазар на труда. При стоките има внос, промоции, ценова война между веригите, натиск от конкуренцията. При услугите това работи по-слабо. Фризьорът, шофьорският курс, част от медицинската помощ, храненето навън, образованието — всичко това зависи най-вече от заплати, наеми, ток и местни разходи.</p>
<p>Данните за юни 2026 г. подчертават точно тази разлика. Храните се забавят до 2,5 на сто. Ресторантите и местата за настаняване са на 9,6 на сто. Образованието е на 9,4 на сто. Още през май услугите като широка категория растат с 10,1 на сто, доста над храните и над нехранителните стоки, които са на 7 на сто.</p>
<p>Това е неудобна новина, защото няма един лесен виновник. При доматите винаги може да се посочи рафт, верига, етикет. При услугите сметката е по-разпръсната. Част от нея идва от недостиг на хора, част от ръст на възнагражденията, част от разходи, които се прехвърлят по-бавно, но остават за по-дълго. Затова и в изследователския преглед услугите са описани като „лепкави“ — слизат по-бавно, дори когато общата инфлация тръгне надолу.</p>
<p>Има и още нещо. Транспортът остава много скъп, макар и с известно забавяне — 17,8 на сто през юни след 21,6 на сто през май. Това също натиска бюджета широко, защото влиза навсякъде: в пътуването до работа, в доставките, в цената на услуги, които разчитат на гориво и логистика.</p>
<h2>Защо числата се разминават и как това обърква разговора</h2>
<p>Картината се усложнява от още един детайл. В прегледа има голямо разминаване между националния индекс на НСИ за май 2026 г. — 6,9 на сто — и отчетената в предоставените резултати стойност по хармонизирания индекс на Евростат от 1,8 на сто. Такова разминаване не бива да се използва като политическа тояга, преди да се обясни методът. Различните индекси мерят с различни кошници и правила. Ако се подбере само удобното число, изводът лесно става фалшив.</p>
<p>Именно тук дезинформацията намира почва. Едната страна казва, че „всичко е излязло извън контрол“. Другата вади по-нисък показател и твърди, че тревогата е преувеличена. И двете версии пропускат най-важното: домакинствата не живеят в един общ индекс, а в смес от разходи. Храната има най-голяма тежест в усещането. Услугите и транспортът често носят по-острия ръст.</p>
<p>Затова и юни 2026 г. е по-поучителен от май. Общата инфлация се охлажда от 6,9 на 5,6 на сто. Месечните цени дори падат с 0,8 на сто. Но това не значи, че напрежението е изчезнало. Значи само, че различните части на бюджета се движат с различна скорост.</p>
<h2>Какво всъщност показва 2026 г.</h2>
<p>Засега посоката изглежда ясна, дори детайлите още да се доуточняват. Според обобщените експертни оценки в прегледа инфлацията остава упорита, но върви надолу и към края на 2026 г. може да се движи към 2,5–3,5 на сто. Това е добра новина, само че идва с уговорка. Стоките обикновено се успокояват по-бързо. Услугите слизат по-бавно.</p>
<p>Затова спорът, който се води само пред щанда със зеленчуци, вече изостава от фактите. Храната още тежи най-много в усещането и в бюджета. Но през 2026 г. по-бързото поскъпване идва другаде — там, където цената е предимно труд, местен разход и ограничена конкуренция. Никой не снима фактурата за услуга толкова често, колкото касовата бележка от магазина. Точно затова тя по-лесно убягва от разговора.</p>
<p>Инфлацията не изчезва, когато доматът спре да поскъпва. Тя просто сменя адреса си. И ако публичният дебат продължи да я търси само между рафтовете, ще пропусне мястото, където през 2026 г. натискът върху българския бюджет е най-силен.</p>