Всеки път, когато храните поскъпнат, се връща и едно число: 50 процента. То обикаля студиа, постове и коментари като уж готово обяснение защо касовата бележка расте. Само че числото не издържа на най-обикновена проверка.
Публичните годишни отчети на големите търговски вериги в Търговския регистър показват друго: чистата печалба в сектора обичайно е между 1 и 4 на сто от оборота. Това е разликата, която често се губи в шума. Надценката върху отделен артикул не е печалба. От нея се плащат токът за хладилните витрини, транспортът, наемът, заплатите, бракът, логистиката, охраната. Накрая остават стотинки.
Тази разлика има значение точно сега, през 2026 г., защото спорът за цените отново се води повече с лозунги, отколкото със сметки. А сметката сочи другаде. По данни на НСИ годишната инфлация при храните към май 2026 г. е 4,9 на сто според подадения изходен материал, а в изследователската справка присъства и публично цитирано ниво от 6,3 на сто за общата инфлационна среда в същия период. И в двата случая посоката е една: натиск има. Въпросът е къде точно се натрупва.
Надценка и печалба не са едно и също
Тук започва митът. Когато някой види, че даден продукт е купен евтино и продаден по-скъпо, изкушението е да нарече цялата разлика „печалба“. В търговията това е груба грешка. Между доставката и касовата бележка има цяла машина, която струва пари всеки ден.
Ако един магазин продаде стока за 100 лв., чистата печалба по отчет може да е 1 до 4 лв. Останалото не изчезва в нечий джоб. То покрива разходите по самото продаване. Числото изглежда по-прозаично, когато се преведе на битов език: от всяка похарчена десетачка накрая остават стотинки, а не половината сума.
Контекстът е още по-важен, защото в Централна и Източна Европа маржовете по правило са по-свити, отколкото в Западна Европа. Причината е проста: по-ниска средна стойност на покупката и по-висока чувствителност към цената. Изследователската справка отбелязва и още нещо, което рядко влиза в телевизионния разговор: при електронната търговия разходите по връщанията могат да изядат между 20 и 65 на сто от стойността на поръчката. Това не е централната тема при храните в магазина, но показва колко лесно „маржът“ се бърка с реално останалите пари накрая.
Рафтовете поскъпват, но не автоматично колкото разходите
Данните от май 2026 г. са добър тест за популярната теза, че веригите просто прехвърлят всичко върху етикета. Според изследователската справка една голяма търговска верига е отчела ръст на цените в магазините си от 4,55 на сто на годишна база. В същия период в справката е посочена национална инфлация от 6,3 на сто. Разликата не доказва добродетел. Доказва конкуренция.
Когато няколко големи играча продават едни и същи основни стоки на един и същ пазар, никой няма пълна свобода да качи цената, колкото му диктуват разходите. Иначе клиентът отива при съседа. Това е и причината търговците да работят с местни ценови стратегии, съобразени с покупателната способност в България, а не с копирани западноевропейски етикети. Справката описва именно такъв модел на локализирано ценообразуване.
Има още един детайл. През май 2026 г. България отчита 7,9 на сто годишен ръст на обема на продажбите на дребно, най-висок в ЕС според цитираните резултати. Това не значи, че домакинствата живеят леко. Значи, че пазарът е активен, а търговците се борят за обем. При такава среда цената става оръжие. И мястото за „лесни“ 50 процента печалба става още по-тясно.
Големите числа са преди магазина
Истинското оскъпяване започва много преди касата. Според Института за пазарна икономика, цитиран в изходния материал, разходите за електроенергия растат със 7 на сто на годишна база. Транспортните услуги поскъпват с 47,3 на сто. Средната работна заплата се е повишила с 12,7 на сто за последната година и с 88,5 на сто за периода 2021–2026 г.
Тук вече сметката става ясна и без икономически термини. Фермерът плаща по-скъп ток. Преработвателят плаща по-скъпа суровина и по-скъп труд. Превозвачът идва с цена, надута с почти половина. После стоката влиза в склад, в хладилен камион, в хладилна витрина. Всеки етап добавя разход, преди магазинът изобщо да е сканирал първия артикул.
Производствените цени в хранителната промишленост са нараснали с 68,3 на сто за пет години, като 25,9 на сто от този ръст идва след 2024 г. В преработващата индустрия увеличението е 54,2 на сто, от които 16,3 на сто след 2024 г. Това са големите числа в историята на скъпата кошница. На този фон спорът дали търговецът печели 2 или 3 процента започва да прилича на спор за дребните монети, докато банкнотите вече са извадени другаде.
При някои категории натискът се вижда още по-ясно. В изследователската справка плодовете и зеленчуците са отбелязани с ценови скок от около 14 на сто, свързан с лошо време и ограничено напояване. Това е добър пример колко подвеждащо е всяко еднообяснение. Цената на домата започва да се качва на полето, не на касата.
По-прозрачна верига, по-честен спор
Заради това има значение и как се уреждат отношенията между производител и магазин. В изходния материал е посочен моделът „нето-нето“: договорената цена се плаща без допълнителни такси за рафт, логистика или промоция. Публичните данни показват, че поне една голяма верига работи така с над 300 български производители. Това не решава проблема с високите цени. Но прави сметката по-видима.
Подобна посока личи и в усилията за повече местни доставки. Според изследователската справка Lidl България е увеличила доставките от местни доставчици с 50 на сто между 2023 и 2025 г. Причината е прагматична: по-къса верига, по-малко логистичен натиск, по-добър контрол върху разходите. При стоки с нисък марж дори малко спестяване по транспорта или складирането има значение.
Затова и политическите обещания да се свалят цените чрез наказване на „маржа“ звучат по-скоро като телевизионен жанр. Ако чистата печалба е 1 до 4 на сто, удар по тези проценти не може да изтрие ръст от 47,3 на сто в транспорта, 68,3 на сто в производствените цени или 88,5 на сто при заплатите за пет години. Това е аритметика, не идеология.
Касовата бележка не лъже, но често се чете погрешно. Най-видимата брънка във веригата е магазинът, затова и гневът спира там. Данните сочат друго: цената набъбва по пътя, а на рафта просто става видима. Докато спорът се води за измислени 50 процента печалба, истинските причини остават в сянка. А те са токът, транспортът, трудът, суровината и слабата среда, в която всичко това се случва.