Когато храните поскъпнат, най-лесното обяснение е „веригите прибират 50%“. Отчетите, инфлацията и разходите по веригата показват друга аритметика.
<p>Всеки път, когато храните поскъпнат, се връща и едно число: 50 процента. То обикаля студиа, постове и коментари като уж готово обяснение защо касовата бележка расте. Само че числото не издържа на най-обикновена проверка.</p>
<p>Публичните годишни отчети на големите търговски вериги в Търговския регистър показват друго: чистата печалба в сектора обичайно е между 1 и 4 на сто от оборота. Това е разликата, която често се губи в шума. Надценката върху отделен артикул не е печалба. От нея се плащат токът за хладилните витрини, транспортът, наемът, заплатите, бракът, логистиката, охраната. Накрая остават стотинки.</p>
<p>Тази разлика има значение точно сега, през 2026 г., защото спорът за цените отново се води повече с лозунги, отколкото със сметки. А сметката сочи другаде. По данни на НСИ годишната инфлация при храните към май 2026 г. е 4,9 на сто според подадения изходен материал, а в изследователската справка присъства и публично цитирано ниво от 6,3 на сто за общата инфлационна среда в същия период. И в двата случая посоката е една: натиск има. Въпросът е къде точно се натрупва.</p>
<h2>Надценка и печалба не са едно и също</h2>
<p>Тук започва митът. Когато някой види, че даден продукт е купен евтино и продаден по-скъпо, изкушението е да нарече цялата разлика „печалба“. В търговията това е груба грешка. Между доставката и касовата бележка има цяла машина, която струва пари всеки ден.</p>
<p>Ако един магазин продаде стока за 100 лв., чистата печалба по отчет може да е 1 до 4 лв. Останалото не изчезва в нечий джоб. То покрива разходите по самото продаване. Числото изглежда по-прозаично, когато се преведе на битов език: от всяка похарчена десетачка накрая остават стотинки, а не половината сума.</p>
<p>Контекстът е още по-важен, защото в Централна и Източна Европа маржовете по правило са по-свити, отколкото в Западна Европа. Причината е проста: по-ниска средна стойност на покупката и по-висока чувствителност към цената. Изследователската справка отбелязва и още нещо, което рядко влиза в телевизионния разговор: при електронната търговия разходите по връщанията могат да изядат между 20 и 65 на сто от стойността на поръчката. Това не е централната тема при храните в магазина, но показва колко лесно „маржът“ се бърка с реално останалите пари накрая.</p>
<h2>Рафтовете поскъпват, но не автоматично колкото разходите</h2>
<p>Данните от май 2026 г. са добър тест за популярната теза, че веригите просто прехвърлят всичко върху етикета. Според изследователската справка една голяма търговска верига е отчела ръст на цените в магазините си от 4,55 на сто на годишна база. В същия период в справката е посочена национална инфлация от 6,3 на сто. Разликата не доказва добродетел. Доказва конкуренция.</p>
<p>Когато няколко големи играча продават едни и същи основни стоки на един и същ пазар, никой няма пълна свобода да качи цената, колкото му диктуват разходите. Иначе клиентът отива при съседа. Това е и причината търговците да работят с местни ценови стратегии, съобразени с покупателната способност в България, а не с копирани западноевропейски етикети. Справката описва именно такъв модел на локализирано ценообразуване.</p>
<p>Има още един детайл. През май 2026 г. България отчита 7,9 на сто годишен ръст на обема на продажбите на дребно, най-висок в ЕС според цитираните резултати. Това не значи, че домакинствата живеят леко. Значи, че пазарът е активен, а търговците се борят за обем. При такава среда цената става оръжие. И мястото за „лесни“ 50 процента печалба става още по-тясно.</p>
<h2>Големите числа са преди магазина</h2>
<p>Истинското оскъпяване започва много преди касата. Според Института за пазарна икономика, цитиран в изходния материал, разходите за електроенергия растат със 7 на сто на годишна база. Транспортните услуги поскъпват с 47,3 на сто. Средната работна заплата се е повишила с 12,7 на сто за последната година и с 88,5 на сто за периода 2021–2026 г.</p>
<p>Тук вече сметката става ясна и без икономически термини. Фермерът плаща по-скъп ток. Преработвателят плаща по-скъпа суровина и по-скъп труд. Превозвачът идва с цена, надута с почти половина. После стоката влиза в склад, в хладилен камион, в хладилна витрина. Всеки етап добавя разход, преди магазинът изобщо да е сканирал първия артикул.</p>
<p>Производствените цени в хранителната промишленост са нараснали с 68,3 на сто за пет години, като 25,9 на сто от този ръст идва след 2024 г. В преработващата индустрия увеличението е 54,2 на сто, от които 16,3 на сто след 2024 г. Това са големите числа в историята на скъпата кошница. На този фон спорът дали търговецът печели 2 или 3 процента започва да прилича на спор за дребните монети, докато банкнотите вече са извадени другаде.</p>
<p>При някои категории натискът се вижда още по-ясно. В изследователската справка плодовете и зеленчуците са отбелязани с ценови скок от около 14 на сто, свързан с лошо време и ограничено напояване. Това е добър пример колко подвеждащо е всяко еднообяснение. Цената на домата започва да се качва на полето, не на касата.</p>
<h2>По-прозрачна верига, по-честен спор</h2>
<p>Заради това има значение и как се уреждат отношенията между производител и магазин. В изходния материал е посочен моделът „нето-нето“: договорената цена се плаща без допълнителни такси за рафт, логистика или промоция. Публичните данни показват, че поне една голяма верига работи така с над 300 български производители. Това не решава проблема с високите цени. Но прави сметката по-видима.</p>
<p>Подобна посока личи и в усилията за повече местни доставки. Според изследователската справка Lidl България е увеличила доставките от местни доставчици с 50 на сто между 2023 и 2025 г. Причината е прагматична: по-къса верига, по-малко логистичен натиск, по-добър контрол върху разходите. При стоки с нисък марж дори малко спестяване по транспорта или складирането има значение.</p>
<p>Затова и политическите обещания да се свалят цените чрез наказване на „маржа“ звучат по-скоро като телевизионен жанр. Ако чистата печалба е 1 до 4 на сто, удар по тези проценти не може да изтрие ръст от 47,3 на сто в транспорта, 68,3 на сто в производствените цени или 88,5 на сто при заплатите за пет години. Това е аритметика, не идеология.</p>
<p>Касовата бележка не лъже, но често се чете погрешно. Най-видимата брънка във веригата е магазинът, затова и гневът спира там. Данните сочат друго: цената набъбва по пътя, а на рафта просто става видима. Докато спорът се води за измислени 50 процента печалба, истинските причини остават в сянка. А те са токът, транспортът, трудът, суровината и слабата среда, в която всичко това се случва.</p>