България разполага с 5.3 милиона хектара земеделска земя – значителен ресурс за страна с население под 7 милиона. И все пак, по данни на МЗХ за 2025 г., около 45% от хранителните продукти на вътрешния пазар са вносни.
Парадоксът
България е сред водещите производители на зърно в ЕС на глава от населението. Но когато става дума за месо, плодове, зеленчуци и преработени храни, зависимостта от внос е огромна.
Конкретни примери (дял на вноса по категории):
- Пилешко месо: ~50% внос (основно от Полша и Бразилия)
- Домати: ~60% внос (през зимата – почти 90%)
- Мляко и млечни: ~30% внос
- Зърнени и маслодайни: нетен износител
Защо
Причините са структурни и исторически:
- Раздробена собственост – средният български стопанин обработва 7 ха (в ЕС средното е 16 ха)
- Липса на преработвателна индустрия – изнасяме зърно, внасяме хляб
- Сезонност – оранжериите са малко; зимата означава внос
- Субсидии – ОСП субсидиите стимулират зърнопроизводство, не зеленчукопроизводство
- Труд – селскостопанският труд е непривлекателен при текущите заплати
Какво означава за цените
Вносните продукти включват транспортни разходи, мита (за стоки извън ЕС), и по-дълга хладилна верига – всичко това повишава крайната цена. От друга страна, големите обеми на международните доставчици понякога компенсират тези разходи с по-ниски производствени цени.
