В 24 от 27-те държави-членки на ЕС има намалена ставка на ДДС за хранителни продукти. България, заедно с Дания и Естония, прилага стандартната ставка. С 20% ДДС за храни, България е на второ място в ЕС след Дания (25%).
Какво правят другите
- Германия: 7% за храни (стандартна: 19%)
- Полша: 5% за основни храни (стандартна: 23%)
- Румъния: 9% за храни (стандартна: 19%)
- Испания: 4% за основни, 10% за останалите (стандартна: 21%)
- Ирландия: 0% за основни храни (стандартна: 23%)
Какъв е ефектът
Ако България въведе намалена ставка от 9% за храни (подобна на румънската), това би намалило цената на средна месечна хранителна кошница с приблизително 9-10%.
За средно домакинство, харчещо 600 лв./месец за храна, спестяването би било около 55-60 лв./месец.
Защо не е направено
Основните аргументи против намалената ставка са фискални:
- Бюджетен дефицит – приходите от ДДС върху храни се оценяват на 2.5-3 млрд. лв./годишно. Намаляването на ставката би означавало пряк бюджетен дефицит.
- Без гаранция за пренасяне – няма механизъм, гарантиращ, че търговските вериги ще намалят цените, а няма да увеличат маржа.
- Регресивност – по-заможните домакинства харчат повече за храна номинално и биха спечелили повече от намалението.
Контрааргументи
- В Полша и Румъния намалените ставки реално са довели до по-ниски цени
- Конкуренцията между вериги прави пренасянето вероятно
- Процентно, бедните домакинства биха спечелили повече (25-30% от бюджета за храна срещу 10-12%)
