Когато говорим за „скъпи храни", рядко мислим за камионите, складовете и хладилниците, които ги довеждат до магазина. А логистиката е един от големите, невидими компоненти на цената.
Колко добавя логистиката
По различни оценки логистичните разходи съставляват между 8% и 15% от крайната цена на хранителните продукти в България. За пресни и замразени продукти делът е по-висок заради хладилната верига.
Конкретни примери:
- Мляко (1 л): ~12% логистика – хладилен транспорт от мандрата до РДЦ и от РДЦ до магазина
- Консерви: ~6% – не изискват хладилна верига, дълъг срок на годност
- Пресни плодове: ~15% – бърз транспорт, висока фира, сезонен внос
Структура на логистичната верига
Типичната верига за голяма хранителна мрежа в България включва:
- Производител/вносител → централен склад на веригата (РДЦ – регионален дистрибуционен център)
- РДЦ → магазини (последният километър)
Големите вериги (Kaufland, Lidl, Billa) имат по 1-2 РДЦ за цялата страна. По-малките вериги и независимите магазини разчитат на дистрибутори, което добавя още една стъпка и съответно – още един марж.
Ефектът на горивото
Горивните разходи са пряко свързани с логистичната цена. При повишение на дизела с 10%, логистичният компонент на крайната цена расте с 1-2%. Този ефект е особено видим в по-отдалечените райони, където разстоянията са по-големи.
Мащабът има значение
Тук се проявява едно от основните предимства на големите вериги – те консолидират товари и оптимизират маршрути. Камион, който зарежда 5 магазина по един маршрут, има значително по-нисък разход на единица продукт от камион, който обслужва един малък магазин.
