Интуицията подсказва, че местното трябва да е по-евтино – по-къс път, без мита, без дълъг транспорт. На практика обаче родните зеленчуци често струват колкото или повече от вносните.
Сезонност и оранжерии
Българското поле произвежда евтино само в кратък сезонен прозорец. Извън него предлагането разчита на оранжерии, които изискват отопление, осветление и много енергия. Това вдига себестойността и заличава ценовото предимство пред вноса от страни с по-топъл климат и целогодишна реколта.
Труд и енергия
Производството на зеленчуци е трудоемко, а разходите растат по няколко линии едновременно:
- Ръчен труд при бране и сортиране, при свиващ се сезонен персонал
- Енергия за напояване, отопление и съхранение
- Торове и препарати, чиято цена следва международните пазари
- Дребно и разпокъсано земеделие, което ограничава ефекта на мащаба
Натиск от вноса
Големите вносители купуват наедро от региони с по-ниска себестойност и постигат стабилни количества и цени през цялата година. Родната продукция, която е по-малка по обем и по-сезонна, трудно се конкурира по цена, дори когато превъзхожда по свежест.
