Според последните данни на Евростат за 2025 г. ценовото ниво на храните в България е приблизително 73% от средното за ЕС. Номинално, България остава сред държавите с най-ниски цени на храните в Съюза.
Номинално ниско, но относително скъпо
Когато обаче коригираме за покупателна способност, картината се обръща. Средното домакинство в България харчи около 25-30% от доходите си за храна, докато в Германия този дял е едва 10-12%.
Това означава, че макар абсолютните цени да са по-ниски, тежестта на хранителните разходи върху бюджета на българското домакинство е значително по-голяма.
Конвергенция – бавна, но реална
Евростат отчита постепенно сближаване на ценовите нива в ЕС. Между 2015 и 2025 г. разликата между българските и средноевропейските цени на храните е намаляла с около 8 процентни пункта – от 65% на 73% от средното за ЕС.
Основните двигатели на тази конвергенция са:
- Растящите доходи в България (макар и бавно спрямо ЕС средното)
- Навлизането на международни хранителни вериги
- Повишените транспортни и енергийни разходи
- Общата инфлация в еврозоната
Какво означава това за потребителя
За средния български потребител конвергенцията не е непременно добра новина. Докато доходите растат по-бавно от цените, реалната достъпност на храните може да се влоши, дори ако номинално България остава сред „евтините" държави.
Повече в нашия тракер за кошница по държави – там можете да сравните конкретни продукти.
